Два картинни речника, немски език - сравнение

На книжния пазар скоро се появиха два варианта на картинни/илюстровани двуезични речници. Тук ще пиша за немско-българските, като за другите езики най-вероятно са аналогични.

Преди някой да си помисли: "Картинните речници не са ли само за деца?!", отговаря само на бързо с НЕ, а подробности ще има в друга публикация. Не, защото както детският мозък, така и този на възрастните, възприема информация по-лесно визуално, вместо изобразена само с букви. Все пак буквите са ограничен брой символи, с които да се опишат хиляди неща, а картинката е конкретна за нещо отделно и много по-лесно го разбиране и запомняме. Единсвеният недостатък е, че това върши работа предимно за съществителни имена, но има и дейности, които могат да се опишат с изображение.
Така, за тези неща ще пиша (отново) по някое време в друг текст.

Сега да се заема с речниците :)

Едното издание е на Книгомания, другото на PONS.
(за сравнението ми бе предоставено оригиналното издание на Dorling Kindersley Publishing от мой ученик, който учи немски и английски едновременно и по този начин има думите на двата езика на едно място ;)

 

Когато за първи път видях двата речника в книжарницата, не можах да реша кой от двата да си купя, защото на пръв поглед не виждах никакви разлики. Накрая си взех този на PONS, защото ученикът ми се похвали с покупката на другия. И така дойде идеята да ги разгелдам двата на спокойствие и да видя дали и по какво се различават.

Преди да опиша приликите и разликите има една характеристика, която попада и в двете графи. 

Как така?! 

Става дума за броя думи и фрази във всеки от речниците. На корицата на Книгомания пише "Повече от 6000 думи и фрази", на PONS "15 000 думи". Това лесно може да заблуди човек, че в единия има двойно повече думи, което реално не е така. При еднаквия формат и размери на книжното тяло на всяко от изданията просто не е възможно (разликата в броя на страниците се компенсира вероятно от размер на шрифта и изображенията). 

В описанието на речника на PONS, на стр.10 "Така ще работите ефективно с речника" е описано "...Речникът включва около 7500 думи във всяка посока..." Т.е. 7500 от немски на български и същите 7500 от български на немски. 

По този начин броя се свежда до приблизително еднакъв. Разбира се, ще има думи, които в единия речник ги има, в другия не и обратно, но това го има при всякакви речници.

По какво си приличат двата речника?

Приличат си по външния вид: и двата са с еднакви размери, като този на Книгомания изглежда по-дебел. Казвам изглежда, защото реално е с по-малък брой страници (с 40 по-малко), може хартията да е по-дебела.

Темите в съдържанието като цяло са еднакви. Просто в единия или другия са в различен раздел. И двата имат индекс на двата езика. Т.е. всички използвани думи по азбучен ред. Така, ако търсиш конкретна дума на единия или другия език, вместо да се чудиш в кой раздел е показана (ако въобще), можеш да я потърсиш в азбучника и да видиш на коя страница се намира.

Ето темите в двата речника. 

На Книгомания:

Хора, Външен вид, Здраве, Вкъщи, Услуги, Пазаруване, Хранителни продукти, Заведения за хранене, Учене, Работа, Транспорт, Спорт, Свободно време, Околна среда, Информация.

На PONS:

Хора, Вкъщи, Храна и напитки, На път, В града, Образование и професия, Комуникации, Спорт и фитнес, Свободно време, Тяло и здраве, Спешни случаи, Земя и природа, Числа и мерни единици.

По какво се различават двата речника?

Едната разкила, която ми направи впечатление, е при представянето на страните по света. В речника на Книгомания има политическа карта на всеки континент с номера по нея и написани имената на страната на двата езика в списък отстрани:

Докато в този на PONS са показани пак по континенти, но без карта, вместо това с националното им знаме:

И така няколко страници само със знаменца. От една страна това са просто речници, а не атласи, и важното са имената на страните на двата езика, но на мен лично повече ми харесва с картите и обозначението къде се намират страните.

Другата разлика е в някои допълнителни екстри на речниците.

Този на Книгомания има две страници с частици и антоними:

Както и две с полезни думи и фрази:

Този на PONS пък има фонетика и транскрипция на вътрешната страна на корицата и съответо на всяка дума из страниците на речника:

Доколко тя върши работа и улеснява правилното произнасяне на думите не съм много сирурна. Определено има разлика в изговарянето на "grün" и "юг" (както са дали за пример) - със сигурност не се чете "грюн"! Настръхвам само като си представя как някой го казва така. Или "durch - дурх", "müssen - мюсен", "Vater - фатер" и "mir - мир" и т.н. Мога да изброявам до безкрай.

Аз имам късмета да съм усвоила произношението на място, в Германия. Докато има хора, които може да го знат в пъти по-добре от мен на ниво лексика и граматика, но пък звучат ужасно. Но това е друга тема и не е за тук.

Цена:

Последната разлика между двете издания е 2лв разлика в цената. 

Книгомания - 22лв. 

PONS - 20лв.

Кой от двата речника да си купя?

Като цяло няма значение кой от двата речника ще си вземе човек. Както при всеки друг речник ще се случи някоя дума да я има в един, в друг - не.

При тези два човек може да реши спрямо цената, дали да има транскрипция или 4 страници с допълнителни думи и фрази, национали знамена или местополоцение на страните по света или дали да има бира на корицата ;) (! на българското издание на Книгомания това е представено с две баварски девойки, които държат халби)

Според мен и двата вършат чудесна работа! 

Надявам се това сравнение да ти е помогнало да решиш дали и кой от двата речника да си купиш.

За въпроси и идеи напиши коментар по-долу.

ПП: понеже съм почитател на мобилните приложения: електронните варианти на картинни речници решават проблема с произношението, дават примери с думите в контекст, има игри за научаване на думите и разни други екстри в зависимост от приложението :)

  

Как се учат нови думи по скучния начин?

Извади новите непознати думи от учедника, провери ги в речник и си ги запиши в тетрадка-речник. Когато събереш определен брой думи, започни да ги четеш, заедно със значенията им и ги запомни. След  няколко прочитания закрий дясната половина на страницата, където са значенията на български език, и се опитай да ги отгатнеш. Когато това вече се случва без грешки с всички думи, закрий лявата страна и по българското значение назови думите на чуждия език.

Ако не умреш от скука или от яд, че не можеш да ги научиш, запрати тетрадката-речник в другия край на помещението и си направи успокояваща напитка – чай, кафе или каквото ти действа добре в такива ситуации.

Ако тази статия не ти е помогнала, моля не я споделяй.

В по-горната статия видя може би нещо познато. Много е вероятно така да си учил/а думите в училище. Ако пък начините са били други, ще се радвам да ги споделиш в коментарите под статията.

Сега ще ти предложа няколко идеи, които можеш да приложиш, ако не искаш да се тормозиш повече с тетрадка-речник, когато учиш чужд език.

Учене на думи със система.

Споменатият вече начин видяхме, че не е интересен – на мозъка му е скучно да учи голи думи, които по нищо не се различават, освен буквите. Желанието за учене е силно застрашено, както е и много нищожен шансът за успех.

За щастие по света е имало и има хора, на които също им е било скучно като са учили, и са измислили начини, които са не само забавни, но и ефективни.

Пасивен и активен речник.

Разбираш почти всичко и можеш да четеш цяла книга на чуждия език, но когато се наложи сам/а да кажеш нещо, ти се губят думи? Това е така, когато имаш обемен пасивен речник и беден активен. Т.е. думите, които знаеш и разбираш, са повече от тези, които използваш самостоятелно при говорене и писане. Това се тренира и променя съответно с повече говорене и писане на съответния език. Всъщност подобно е и с родния ни език. Помисли само: използваш ли редовно всички думи, които разбираш при слушане и четене на български език?

Гледане и учене: учи думи с бележки.

Повечето текстове в началото на всеки учебник начално ниво по даден език се отнасят до ежедневието ни и до нещата, които ни заобикалят. Съответно се състоят и от конкретна лексика. За научаването й е удобно да облепиш предмети у дома с наименованията им на чуждия език. Ако залепиш надписи на мебелите и уредите, те ще са ти пред очите. Например на хладилника ще пише „fridge“ или „Kühlschrank“  и ще го виждаш всеки път, когато го отваряш.

Гледане и учене: картинен речник-плакат.

Подобно на тази страница от картинния ми речник можеш да си направиш плакат за дадена група думи. Разпечатай, изрежи от списание или нарисувай на лист например автомобил или къща и опиши отделните части с думите на чуждия език.

След като вече са ти познати най-важните думи от заобикалящото те пространство, започни да ги свързваш в кратки изречения, които изразяват дейности. Така можеш не само да свържеш понятията „dishes”и “dishwasher”, но към тях да добавиш и израза „to do the dishes”/”to wash the dishes”. За да свържеш новите понятия с вече научени думи, съчини кратка историйка, която съдържа думите. 

Например:

„Every Sunday morning I lay the table.

Then we have breakfast.

After breakfast my friend clears the table.

Then we do the dishes together.”

Учене с всички сетива.

Ключовото при учене на думи, а и при ученето по принцип, е да се учи активно с всички сетива. Как да процедираш? Ето пример за думи, които означават конкретни неща като животни, растения или мебели: английската дума за „пиле“ е „chicken“. Какво следва да направиш:

• Напиши думата „chicken“ няколко пъти с различен цвят, големина и шрифт.
• Изговори думата „chicken“ няколко пъти с различен тон – силно, тихо, радостно, тъжно и т.н.
• Затвори очи и си представи „chicken“. Как изглежда? Къде живее? Как се движи? Какъв звук издава?
• Нарисувай „chicken“.
• Имитирай „chicken“.

С всяка дума можеш да процедираш така:

• Гледане: рисувай и пиши понятието.
• Слушане: изговаряй думата на глас; слушай я от диск или се запиши ти как я четеш със собствения си глас (внимавай да е правилно!)
• Усещане: опипай предмета, ако е възможно; представи си ситуация, в която предметът или определено усещане играе важна роля.
• Помириши предмета или си представи как мирише.
• Опитай се да си представиш какъв вкус имат нещата. Става не само с хранителни продукти!

Изрази учи с изречения. „to get on the bus” и “to get off the bus” се помнят по-лесно като си представиш как се качваш на един автобус, пътуваш и слизаш на друга спирка и на глас описваш какво правиш – “I get on the bus. I get off the bus.”

Това са само няколко примера с идеи за по-лесно учене, но се надявам да ти бъдат полезни.

Сподели опита си в коментарите по-долу и дай и ти предложения за по-ефективно учене. Ти какви трикове използваш?

Сприятели се с мозъка си.

„Чух и забравих.
Видях и запомних.
Преживях и разбрах.“ - Конфуций

Как най-лесно запомняте нова информация?
Замисляли ли сте се по какъв начин трябва да е представено нещо, за да го разберете и запомните?
По-лесно ви е да научите някое граматично правило от учебника или как се правят коледни сладки?

Ако към цитата от Конфуций добавим процентни стойности, на първото изречение ще са 20%, на второто 30%, на третото 90%.
За по-разбираемо ето илюстрация на горното изречение, заедно с останалите начини за възприемане на информация:

Така погледнато нищо няма да разберем от граматичното правило от учебника, но пък след няколко самостоятелно направени тави със сладки ще ги правим вече без инструкции от майка си/баба си/жена си. Мозъкът не обича абстрактна еднообразна информация. А печенето на сладки като дейност минава през повече сетива: четем рецептата, виждаме изображения към нея (винаги съм предпочитала към рецепти да има поне снимка на готовото ястие, иначе не мога да преценя допада ли ми или не и дали искам да пробвам да го сготвя. Ако пък има и снимки на по-неразбираеми стъпки от приготвянето, още по-добре, за да мога по-лесно да си представя какво точно трябва да се направи), усещаме аромата на продуктите (мирише ни на масло, на канела и джинджифил), можем дори да ги опитаме н вкус, опитваме и от тестото (затова често сладките стават много по-малко на брой, отколкото е зададено по рецепта ;) ), и при всички стъпки има и движение и усет с ръцете. На практика това минава през всичките ни пет сетива!

А граматическото правило? Какво стана с него? Или покрай сладките съвсем го забравихте?!
Представете си сега как учите граматика, докато правите сладки! Няма ли да е страхотно! Хем запомняте по-лесно абстрактната информация, свързвайки я с нещо познато, хем ще се наградите с вкусни сладки след това ;)

Запомняме много по-лесно нови неща, когато има с какво вече научено да ги свържем.
В Германия, може още от 5.клас или най-късно от 7-ми, учат латински като задължително-избираем предмет. И със сигурност не им е особено забавно на учениците и си мислят „За какво ми е да го уча тоя латински, като не се използва вече!“ и няма кой да им обясни, че знаейки латински, вече знаят 50% от английския език. Латинският се явява родният език на Европа. От него водят началото си романските езици (италиански, френски, испански, португалски, румънски...) както и, поглеждайки лексиката - 40-50% от английските думи са произлезли от латинския.

В училище се учат много неща, но за съжаление натрупаните знания често не се използват на практика и не се възпроизвеждат смислово свързани. Често това води до момент, в който учениците рядко харесват ученето и повечето много бързо се забравя. Според немския образователен критик проф.д-р Гералд Хютер „Днес младите хора още до две години след завършване на училище помнят само 10% от това, което са научили там.“ Успешно и приятно учене е възможно тогава, когато на децата, но и на възрастните, им се позволява да учат така, както мозъкът им най-добре може.